Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Най-старият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакът ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано.
Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правела венци и китки и пеела. И вечер, когато слънцето захождало и с последни лъчи озарявало височините, дето били бащините ѝ колиби, то се прощавало с най-хубавата пастирка на света, която, подскачайки като дете и окичена с венец от златна игличина, прибирала обичното си стадо.
- Аз не съм господар на нейното сърце - почнал да отговаря той, - нека по своя воля си избере юнак.
— Затова я остави, та се допиля чак тука!… И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю!
— Я някоя млада булка се предаде другиму — рече неподвижно Благолажът и попита: — Лазо, ти чул ли си песента за невярната булка Стояница? Тя не е чудновата като приказката. Искаш ли да я изпея?
Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднаж и почна:
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
Колко думи, молитвени и чисти, се изтръгнаха от ободрените селски души!
С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител: „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. Една от основните теми е и черквата и представителите ѝ. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието – пороци, в които са затънали калугери и попове („Напаст Божия“, „Братя“, „Изкушение“).
Загубени по лов чак до усойните дълбочини на майка Стара планина, ние с Чумака - славен планински ловец, преживял петдесет години в лутания из дивните балкански гори и пущинаци - спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток. Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш поглъщат дивото ехо от шума на потопи и водопади, който непрекъснато ехти из тъмните и хладни усои и се носи като някоя стихийна, ободрителна песен из дивите гори.
На Елин Пелин е наречен град Елин ??????? Пелин, намиращ се близо до родното му село Байлово. До града също има село с името на писателя - Елин Пелин.
И булки и моми, и мъже и жени, и майки се стекоха на Пенкината нива ужасени.
Уморените добичета се спряха. Боне отиде пред тях и ги замилва по челата.
Наоколо под тях урви, сипеи, гори, канари без ред, стихийно разхвърляни пропасти и бездни.